Земя на герои, велика история и красива природа. Никой не е очаквал, че Македония и нейната идентичност един ден ще предизвикат такъв спор между съседните държави. А може би това е било замислено? По-долу ще намерите хронологично подредени исторически събития, потвърдени от различни източници. Това съдържание трябва да послужи за изясняване на някои неясноти относно тази страна и нейната идентичност и да обясни как се стигна до политическата ситуация. Създаването на Македония, или може би, ако искаме да бъдем политически коректни – Северна Македония. Защо една държава трябва да променя името си, ако нейната идентичност наистина е цялостна? И защо няколко съседи на Македония ясно заявяват, че историята им е открадната? Читателят трябва да се чувства свободен да се съмнява в каквото и да било, но ако е така, моля, направете задълбочено проучване. Вярваме, че след това ще бъдем на една и съща страница. Дали предишните поколения са били наблюдатели на нов вид политическо инженерство – инженерство на нова държава и нова нация?
Хронология на македонизма
| Дата | Място | Вид | Събитие | Източник |
|---|---|---|---|---|
| 1860 | Македония | История | Сърбия изпраща своя археолог и писател Стефан Веркович да изучи по-обстойно Македония. Той дълго време обикаля, изучава песни, събира поеми и легенди, след което издава „Веда Словена“ и „Народне песме Македонскихъ бугара“, в които ясно заявява, че в Македония живеят българи. До Освобождението на България през 1878 -79г, всички документи от сръбски произход единодушно признават населението на Македония в огромното му мнозинство като българско. | Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него - Коста Църнушанов, София 1992г. |
| 1868 | Македония | Пропаганда | Заражда се идеята за "македонизма" като оръжие на сръбската пропаганда в Македония. Основан е комитет съставен от четирима членове – архимандрит Никифор Дучич, професор Панта Сречкович, Милош Милоевич и сръбският учен и държавник Стоян Новакович. Задачата на комитета била да работи за откриване на сръбски училища вън от границите на Княжество Сърбия. През 1880г. сръбското правителство създава други два комитета – централен в Белград, начело с Милош Милоевич, и друг във Враня, начело със сърбоманинът от Македония – Деспот Баджов (Баджович). Той приготвя специален Буквар за сръбско-македонско училище на македонско наречие и предлага неговото издаване. По този начин на практика става проводник на македонизма като средство за прокарване на сръбско съзнание в учениците. | Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него - Коста Църнушанов, София 1992г. |
| 1879 - 1883 | Призрен | Пропаганда | Руският консул в Призрен - Ястребов, започва да обикаля селата и да убеждава селяните, че са сърби и че езикът им прилича повече на сръбски, отколкото на български. По време на Кресненското и Кичевското въстание в турските затвори са хвърлени около 300 души. Руският консул завява, че ще ги подкрепи единствено ако се признаят за сърби. | Стремежите на руската дипломация, борбата ѝ против обединенивто на българския народ - Ив. К. Божинов, 1914 |
| 1886 | Белград | Пропаганда | Създава се дружеството "Св.Сава", което организира в Сърбия специални училища за деца от Македония и развива бурна пропагандна дейност сред българите от Македония, дошли да работят в Сърбия. Из Македония безплатно са разпространявани, издавани в Белград брошури, календари и дребни подаръци. | Балканските държави и македонският въпрос - Антони Гиза, София, 2001 |
| 1912, 29 февруари | София | История | Царство България и Кралство Сърбия подписват договор за приятелство и съюз, в който, в тайното споразумение към договора, в член 2, Сърбия се съгласява да няма претенции към териториите на Македония, с изключение на спорната територия на север до Скопска Черна гора и Шар. Най-голямата част на Македония, Сърбия признава като част от българската земя. | Спомени из години на борби и победи - Иван Ев. Гешов, София, 2008 |
| 1912, май и юни | Белград | Пропаганда | Сръбският министър-председател Никола Пашич, повече от 4 месеца преди нападенията на гърци, сърби и българи срещу турците, отправя до чуждестранните си агенти инструкции, заповядвайки им да разпространяват, че Белград счита за сръбски македонските територии и смята да си ги присъедини. | Войната се завръща - Анри Пози, 1933 |
| 1912, септември-1913, юли | Балкански полуостров | Пропаганда и история | Първа балканска война между България, Сърбия, Гърция и Черна гора от една страна, и Османската империя от друга. Победа на съюзниците. Тракия и Източна Македония попадат под българска власт, Сърбия завладява Косово и Северозападна Македония, а Гърция - Югозападна Македония със Солун, Епир и редица острови в Егейско море. Скоро след споровете около разделянето на Македония започва Втората балканска война (Междусъюзническата война), между България от една страна и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя от друга. Букурещкият мирен договор слага край на войната. България е принудена да отстъпи Южна Добруджа на Румъния и да се откаже от претенциите си за Македония. През май, 1913г. сръбските войски, ръководени от тирани като Добрица Маткович, Михайло Михайлович и Ковачевич, започват ожесточени гонения против българското население, чиято единствена вина е, че не иска да се откаже от народността си. В Македония населението се състои главно от българи, смесени в отделни райони с малцинствени групи от гърци, албанци, цинцари, турци и евреи. | Балканската война 1912-1913 - Държавно военно издателство, София, 1961 |
| 1912 | Теово | Убийства и мъчения | От сръбските чети пада убит свещеник Петър Андреев, с енория с.Теово, заради това, че при извършване на литургията не споменал името на крал Петър. | Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието – Стефан Аврамов, 1929 |
| 1912 | Прилеп | Убийства и мъчения | На 5 декември е убит учителят Атанас Лютвиев, тъй като при наздравица вдига чаша в чест на Царя на Българите, той е удушен и изгорен във фурната на училището на града. На публичен побой са подложени 48 души от града и 146 от селата. Арестуван е архиерейският наместник Иван Антонов с още 32 граждани и учители. Други 16 учителя и 7 учителки, са били заставени да напуснат града, защото са отказали да приемат сръбска служба. | Сръбският режим и революционната борба в Македония, 1912-1915 – К.Пърличев, 1917 |
| 1912 | Паланка | Мъчения | Сръбският комендант и околийският началник в гр. Паланка с ругатни, заплювания и заплашвания, заповядват на поп Христон Димчев да не стъпва в енорията си, докато не приеме да стане сръбски свещеник. Всички селяни са заплашени, че ако не приемат сръбски свещеници, ще бъдат съдени във военните съдилища, отнет е едрият им добитък. Жената и 12-годишната дъщеря на Зафир Досев в с.Шлегово са изнасилени от сръбски войници. Мнозина селяни са изтезавани, събличани голи, поливани със студена вода и цяла нощ държани на студа. Няколко души от с.Търнвец са връзвани за диреци и бити с прикладите на пушките. | Положението в Македония - Съюз на македонските емигрантски организации в България, 1913 |
| 1912 | Македония | Мъчения | Сръбските власти запалват хана и дюкяна на Витан Стойков в Кратово и изгарят всичките му мебели и стока. Сръбските войници взимат керемидите от покривите на къщите, натоварват ги на добитък и ги продават на хората от чиито къщи са ги свалили. От дома на дядо Трайко в с.Опила са задигнати мебелите му, след което той е бит. Навсякъде сръбските власти снабдяват цялата си войска с храна, взета насила от населението. Изгорени са къщите и са задигнати всички храни и фураж от селата Горно, Средно и Долно Оризари, Кръклен Кукуречени, Могила, Секирени Арматуш, Ивановци, Могленци, Пашино, Сърбци, Логаварди и Беранци. Овощните градини в с.Кръстофор и с.Водениците, както и в Охрид и околностите, са изсечени за гориво. Сръбските власти извършват ново преброяване на населението в Македония и цялото християнско население и част от турското записват като сръбско. Така според сръбските преброителни листи, населението се състои само от сърби и турци. | Положението в Македония - Съюз на македонските емигрантски организации в България, 1913 |
| 1912 | Македония | Убийства и мъчения | В Куманово са затворени повече от 100 души българи, около 40 от тях заради това, че са чели български вестници. Затвора във Велес е препълнен от българи, някои от които са безследно изчезнали. В костурския затвор има 66 души българи. В Леринския затвор - 76 българи. В Скопския затвор има арестувани повече от 200 българи. | Положението в Македония - Съюз на македонските емигрантски организации в България, 1913 |
| 1912 | Македония | Мъчения и изнасилвания | На 7 април е изнасилена жената на Стефан Малинов от с.Кръкля от двама сръбски войници. На 6 април в с.Костур за заловени от няколко войници Цветана Симеонова и Лена Манчева, изнасилвани са и държани цяла вечер, освободени са едва на следващия ден. На 8 април са заловени две жени от с.Дурачка река, отведени са в една къща в Паланка и там цяла нощ са изнасилвани от четирима сръбски офицери. В Паланка насила са изкарани от по-бедните къщи моми и вдовици, за да бъдат отведени в публичен дом. | Положението в Македония - Съюз на македонските емигрантски организации в България, 1913 |
| 1913 | Македония | Убийства и мъчения | Започва овладяването на всички български манастири - прогонване на българското духовенство и заменянето му със сръбско. Изгонени и прокудени в България били всички учители и свещеници, които отказали да се запишат като сърби; в църквите били назначени сръбски свещеници, в училищата - сръбски учители, а българската учебна литература била унищожена. Били прогонени всички български архиерейски наместници, а през юни същата година и митрополитите - скопският Неофит, велешкият Мелетий, битолският Арсений и дебърският Козма. Сръбските власти заграбват, унищожават и забраняват съществуването на повече от 200 църковни и общински управи, 641 български основни училища, 8 пълни средни училища, 43 класни училища с 1013 учители и 37 000 ученици, 761 български църкви, 45 манастира и пет митрополии с 833 свещеници, 14 архиерейски наместници и пет митрополити, 38 читалища и над 200 големи и малки обществени и частни библиотеки, както и двете български печатници в Скопие и Битоля. | П. Петров, Хр. Темелски. Църква и църковен живот в Македония, София, 2003 |
| 1913, 8 април | Скопие | Мъчения | Спиро Георгиев е отведен от сръбски войник в къщата на “Народна отбрана“ - сръбска терористична организация, създадена през 1908г. с цел асимилирането на българското население в Македония. Начело на организацията са Милорад Ристич, Жика Лазич и Милан Недич. Спиро е вкаран в зимника, където е бит до безсъзнание с дървета, цялата нощ. На следващия ден е откаран в къщата му завит в одеяло, тъй като не можел да помръдне от побоя. Цялото му семейство са принудени да се обявят за сърби. | Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912-1913 година - Любомир Милетич, София, 1929 |
| 1913, 8 април | Скопие | Мъчения | Архимандрит Методий Димов, ректор на Скопското свещеническо училище, е жестоко бит с дървени пръти и юмруци в лицето и гърдите от сръбския майор Воя Попович и още четирима сръбски комити. Бит е с дърво и е давен, за да не вика, докато изгуби съзнание. | Църковен вестник, брой 31 от 27 април, 1913 |
| 1913 | Паланка | Изнасилвания | Тасия Митова от с.Узем била настигната близо до Димов хан от 12 сръбски войници, които я изнасилват почти до смърт. В къщата на Кръстана Стоянова от с.Варовище насила влизат 20 сръбски войници, заставят я да ги нахрани и я изнасилват по няколко пъти. Жената на Петко Мицов от с.Подържикон е изнасилена от 4 сръбски войници в къщата ѝ. Кана Иванова е изнасилена от трима сръбски войници в дома си. Риса Миалкова от Кратово след едночасово отчаяно съпротивление е изнасилена пред 12-годишната ѝ дъщеря. | Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912-1913 година - Любомир Милетич, София, 1929 |
| 1913, 29 април | Цапари | Убийства и мъчения | Битолския околийски началник Яня Константинович заедно с Михайло Михайлович, член на Черна ръка, 60 души стражари и една рота войници, обсаждат с.Цапари, събират всички мъже и ги заставят да предадат цялото оръжие, което крият в селото. Когато не откриват такова, подлагат селските свещеници, първенци и голяма част от селяните на инквизиторски мъки и изтезания, след което ги затварят в никому неизвестни тъмнични долапи. Жертви - Христо Вельов, Трайче Ташков, Лазе Василев, Христо Колев, Насе Гечев, Иванче Трайков, Петре Пъркев, Апостол Щатев, Наум Василев. | Сръбският режим и революционната борба в Македония, 1912-1915г. – К.Пърличев, 1917 |
| 1913, май-юли | Цапари | Убийства и мъчения | На Георги Димитров са нанесени 40 удара с тояга и 25 с телен камшик на гол гръб и корем. Марко Колев, Митре Чорбев и Гоше Ангелов са арестувани и грозно изтезавани в Битолския затвор, където били от 9 юни до 15 юли. Арестувани са свещеник Спиро Димитров, свещеник Никола Петров и бившият учител Наум Василев. | Сръбският режим и революционната борба в Македония, 1912-1915г. – К.Пърличев, 1917 |
| 1913, 16 юни | Велешко | Убийства и мъчения | Сръбската власт залавя велешкия свещеник Иван Аврамов Чупаров, родом от с. Папрадище, в Азот и след тежки изтезания го съсича на парчета, след което хвърля останките му във Вардар. Гражданите отпосле намират останките му и ги погребват. На същият ден властта арестува гражданина Христо Андов и след жестоки малтретирания го убива. | Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието – Стефан Аврамов, 1929 |
| 1913 | Македония | Пропаганда | Сръбската пропаганда в Македония става по-интензивна след назначаване на известния историк-националист Стоян Новакович за сръбски посланик в Цариград. С негово старание е увеличен значително тиражът на сръбските издания. Част от текста на учебниците и училищните помагала, предназначени специално за Македония, са написани на македонски диалект. Той форсира пропагандирането на сърбизма, а по-късно и на съчинения от него "македонизъм". Обзет от антибългарска ярост и изпълнен с решимост "да отбългари Вардарска Македония", той категорично отказва да признае съществуването на българския фолклор, българския език и общата за България и Македония история. Новакович става инициатор за въвеждането на сръбската кирилица в Македония вместо българската азбука. Във Вардарска Македония действат т. нар. контрачети под командването на сръбския офицер В. Тръбич, които преследват и избиват привържениците на ВМРО и подпалват цели села в случай, че открият там организационна чета. | Балканските държави и македонският въпрос - Антони Гиза |
| 1913 | Ресен | Убийства и мъчения | Бити са немилостиво учениците Владимир Миловски, Борис Чукалев, Асен Ляпчев, Крум Попов, Никола Татарчев и Кирил Милошев, защото са пели български народни песни и са носели училищните си униформи. Екстернирани са Михаил Татарчев, Коста Стрезов, А. Милошев, Ефтим Ляпчев, Лазар Стрезов, Георги Татарчев, Ст. Мильовски, Ст. Георгиев, Кр. Дулянов, Кр. Стрезов, Г. Буруджиев, Христо Николов, архиерейският наместник свещеник Търпо Поповски, учителите Г. Трайчев, Кл. Хаджов, Д. Андреев. Арестувани са 496 души българи. | Сръбският режим и революционната борба в Македония, 1912-1915г. – К.Пърличев, 1917 |
| 1913, 21 април | Цапари | Мъчения | Около 50-60 сръбски войници, начело с един офицер и с битолския околийски началник навлизат в с.Цапари, изкарват по един човек от всяка къща и отделят 8 от тях: Наум Василев на 28г., Трайче Ташков на 70г., Ристе Котев на 30г., Иованче Петрев на 25г., Насе Найденов на 48г., Ристе Колев на 55г., Лазар Василев на 50г. и Петър Колев на 24г. Всички те са подложени на жесток побой, събаряни са на земята, двама войници сядали на краката и главите им, докато околийският началник ги удрял със сопа до безсъзнание. Лазар Василев и Трайче Ташков са оставени в селото на смъртно легло, а останалите са откарани в битолския затвор. Това се случва и в селата Гявато, Сърбци, Лера, Рамна и Долинци. | Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912-1913 година - Любомир Милетич, София, 1929 |
| 1913 | Охрид | Убийства и мъчения | Екстерниран е митрополит Борис и е заменен от сръбския митрополит Варнава. Сърбите арестуват всички учители и част от гражданите, изтезават ги и ги затварят в тъмен и тесен зимник, с цел да се задушат. Жестоко бит е Тодор Джамбазов. | Сръбският режим и революционната борба в Македония, 1912-1915г. – К.Пърличев, 1917 |
| 1913 | Кичево | Убийства и мъчения | Арестувани са всички учители и свещеници, заради отказа им да подпишат декларации, че са сърби. От Кичевска околия са арестувани 106 души селяни. Застрелян е Йеромонах Софроний поп Петров, игумен на Пречестенския манастир, а Йеромонах Теофан, калугер в манастира Пречеста е разпънат на кръст, заедно с Христо Николов и неговият другар Русе. Арестувани, тежко изтезавани и мъченически умрели са: Яким Йончев от с.Подвис, Иван Сърбинов от с.Лахчани, Търпо Мойсов от с.Поповец, Мише Найдов и Константин Троянов от с.Цяр, Киро Василев от с.Яворец, Максим Мицков от с.Осой, Наум Беличов и Петър Силев от с.Цяр. | Сръбският режим и революционната борба в Македония, 1912-1915г. – К.Пърличев, 1917 |
| 1913 | Дебър | Убийства и мъчения | Убити са свещениците Апостол Мирчев от с.Тресанче, Павел Теодосиев - архиерейски наместник в Галичката околия, Наум Пейчинов от с.Ябланица, и гражданите Янаки Томов от гр.Галичник, Стрезо Фериков от с.Нерези, Алексо Жутев от с.Пискупшина | Сръбският режим и революционната борба в Македония, 1912-1915г. – К.Пърличев, 1917 |
| 1913 | Крушовско | Убийства и мъчения | От сръбските войници Долгач, Блаже и Боге, в с.Острилци е убит Стоян Велев, в с.Журче от побой умира Христо Талев, в с.Растовина е убит Андрей Богоев, а Кръстьо Златанов, Стефан Андреев и Петър Георгиев са интернирани в Битоля, в с.Кочище е убит Златан Найдов, а Андре Христов и Никола Найдов са интернирани в Битоля, в с.Мренога е убит Нечо Грозданов, в с.Горно-Дивяци е убит Стойко Блажев, а Иван Найдов е осакатен от силен побой. Бити са гражданите Кръстю Житошанов, Стерио Велев и жена му, Иван Танев, Стоян Йосифов, Донка Иванова, и Димитър Кръстев, който не е искал да свали българският надпис на магазина си. Убит е Атанас Янкулов. Арестувани са свещеникът Наум Мешков, учителите Михаил Станоев, Ташко поп Христов, Стерю Блажев, Димитър Атанасов и гражданите Павле Пантов, Георги Карев. Интернирани са учителят Стефан Попов, учителят Петър Мирчев, свещеникът Йордан поп Николов и свещеникът Никола Георгиев. | Сръбският режим и революционната борба в Македония, 1912-1915г. – К.Пърличев, 1917 |
| 1913 | Велгощи | Убийства и мъчения | Сърбите събират всички останали мъже в с.Велгощи, нареждат ги един до друг в малки редици и от всеки пет души изкарват по един и го застрелват. Така били застреляни 15 души. Застреляни са учителят Димитър Иванов от Охрид, свещеник Георги Ангелов от с.Слатино, Иван Дойчинов и Христо Байрамов от Охрид, Стоян Гълъбов от с.Велмей, Коста Лятков и Лазар Григоров - бивш учител от с.Велгощи. На двумесечен арест и силни изтезания са подложени свещениците Георги Икономов, Георги Бъндев, Иван Савев, Петър Рибаров, Хараламби Донев, Антон Автов, Ахил Карадимчев и Дякон Георги Снегаров. | Сръбският режим и революционната борба в Македония, 1912-1915г. – К.Пърличев, 1917 |
| 1913 | Галичник | Убийства и мъчения | С торби пясък е бит архиерейският наместник Павел Теодосиев, след което е интерниран и измъчван в затвор в Скопие, защото е отказал да спомене в църквата имената на сръбския държавен глава. Свещеник Апостол Миронов от с.Тресонче е изкаран през нощта от дома му, завлечен е в близката гора, където след като е обезобраен и черепа му е изпочупен, издъхва. | Сръбският режим и революционната борба в Македония, 1912-1915г. – К.Пърличев, 1917 |
| 1915, 26-31 март | Малешевско | Убийства и мъчения | Сръбската войска блокира с.Владимирово, залавя всички от мъжки пол, без значение от възрастта им. Пленниците са изтезавани, като са връзвани ръцете и краката им заедно и са били стягани с нарочно приспособени дървета, като менгемета. Стяганията били толкова силни, че мъчениците не можели да издават никакъв звук, само стенания. На много от тях се пръснали стомасите, а от главите им е текла вряла пот. От мъченията умират 7 души. Гробовете им са открити едва след идването на българските войски. Жертви - Свещеник Иван Мицов Зърлев, свещвник Иван Мирчев, Лазар Бакалов, Наце Кръстев, Мите Кърлан, Мите Кушов, Иван Чаушов. | Сръбският режим и революционната борба в Македония, 1912-1915г. – К.Пърличев, 1917 |
| 1915 | Призрен | Убийства и мъчения | Към края на войната между България и Сърбия, след отстъплението на сръбските войски, българските войници намират в подземията на „Калето” около 70 души българи затворници. Всички те били изтощени от глад, осакатени от мъчения и болни от измръзване на ръцете и краката. Между тях са лежали и разлагащите се вече трупове на други четирима българи. Всички те били в Гевгелийския затвор, първоначално около 800 души, между които не липсвали и деца от 12-16-годишна възраст. При започването на военните действия, те били разкарвани из затворите в Гиляне, Скопие и Прищина. Гладни, голи и боси, мнозина от тях загинали още през дългото и трудно странстване. | Сръбските зверства. Извънреден брой. 8 -Публ. в сп. Аз знам всичко |
| 1917, 15-16 май | Босилеград и околията | Убийства и мъчения | Сръбският поручик Коста Милованович Печанац с една чета от 200 -250 четници нахлува на територията на Царство България в района на Босилеградско и в продължение на два дни мародерства над мирното българско население. В селата Горна Любата и Долна Любата са заклани и разстреляни 25 души, сред тях и деца. Изнасилени са и няколко жени. Част от жертвите са подложени на жестоки изтезания преди да бъдат убити. Четниците се отдават на плячкосване, грабежи и палежи на къщи. В Босилеград са убити четирима възрастни, а две деца са изгорени живи в къщите си. Това продължава и в селата Долна и Горна Лисина, Топли дол, Долна и Горна и Ръжана. В резултат на този разбойнически поход са убити 32 души, изгорени са 2 деца и е унищожено имуществото на 317 домакинства. | Иван Николов - председател на българския Културно-информационен център "Босилеград" |
| 1918 | Велешко | Убийства и мъчения | Убит е учителят Андрея поп Арсов, заедно с Георги и Павел Чикбаеви и други дейци от Азот, които се опитвали да се опълчат срещу пропагандата. | Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието – Стефан Аврамов, 1929 |
| 1923, 2 март | Гарван, Радовишка околия | Убийства и мъчения | Под ръководството на щипският жупан Добрица Маткович се извършва клане на 28 български селяни, застреляни от един взвод сръбски войници. Всички мъже, включително деца и старци, са събрани от полето на площада, а войниците започват обиски по къщите, съпроводени с изнасилвания на жените. Двадесет и осем селяни са изведени извън селото и разстреляни с картечници. Жертвите, сред които и три деца от 13 до 18 години, са оставени непогребани за назидание в продължение на шест дена. Една жена – Цвета Томева умира след като вижда труповете и така жертвите стават 29. Добрица Маткович продължава репресиите и геноцида над българи и през следващите месеци и още 26 селяни от различни села са убити, без никакво съдебно следствие и съд, единствено по простото обвинение, че са подкрепяли революционната организация. Жертви - Атанас Колев-13г. Богатин Георгиев-23г. Васил Симеонов-27г. Георги Донев-31г. Георги Милев-32г. Димитрия Колев-37г. Димитър Иванов-41г. Доне Василев-29г. Ефрем Траянов-30г. Ефтим Петрушев-20г. Иван Василев-35г. Костадин Здравев-18г. Костадин Цветков-31г. Мите Здравев-19г. Моне Василев-12г. Тане Иванов-50г. Пане Коцев-28г. Петре Георгиев-40г. Петруш Атанасов-21г. Петруш Велянов-35г. Петруш Иванов-47г. Стевко Траянов-39г. Стое Коцев-34г. Стоян Филипов-25г. Тасе Ефтимов-52г. Траян Тасев-23г. Христоман Поцев-57г. Яне Поцев-59г. Цвета Томева-65г. | Днешното положение в Македония под сръбска и гръцка власт и Обществото на народите – Проф.д-р Ив. Георгов, София, 1925 |
| 1926 | Бистрица | Мъчения | Екзархийският свещеник Андон поп Арсов от с.Бистрица, с енория селата Бистрица и Црешнево, на 75 години е изгонен от родното си село и екстерниран в България. | Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието – Стефан Аврамов, 1929 |
| 1926 | Македония | Изнасилвания | Свобода Арнаудова Казанджиева от Щип, 17-годишна, е била изнасилена от сръбския капитан Ивкович, намиращ се на служба в същия град. На 23 юни той завлякъл момичето в местността зад „Хисаря“ и го накарал да изпие чаша разтвор от сублимат, а сетне полумъртва я бутнал във водите на Брегалница. Спасена е била от неколцина месари, които били в недалечната щипска кланица. Те я занесли в болницата. | Иван Михайлов от Ново село, Щип - Спомени IV, 1924-1934 |
| 1927 | Македония | Изнасилвания | Драгутин Ристич, задига насила жената на Васил Вангелов от с.Наколец и след като я държи няколко дни в своята стая, оставяйки на улицата двете й деца — едното на девет години, а другото на три години — я оставя да си отиде опозорена. | Иван Михайлов от Ново село, Щип - Спомени IV, 1924-1934 |
| 1926 -1928 | Македония | Убийства и мъчения | Мина Станкович съставя специален “формуляр за искане на развод“, с който са принуждавани българките да се разделят със съпрузите си и да се омъжват за сърби. Там, където нямало расови връзки, сърбите искали да създадат родствени. 17 - годишната Даринка Боянина от с.Ратево е застреляна на 19 януари, 1926г., тъй като отказва да се омъжи за сърбин. Жената на инвалида-емигрант Максим Радовски от с.Радово, Крушевско е насила омъжена за сърбин, а родителите му са вкарани в затвор, където са изтезавани. | Македония под иго. 1919-1929 - Иван Хаджов, София, 1931 |
| 1919, 1 януари - 1926, 1 януари | Македония | Убийства и мъчения | 263 убийства, 178 обезчестявания и изнасилвания, от които 43 на момичета под 18 години, 1342 опожарени къщи, 4850 произволно арестувани души, 5445 жестоко изтезавани души от всякакви възрасти. | Вестник Македония, брой 372 от 5 януари, 1928 |
| 1927 | Македония | Убийства и мъчения | Насочени действия срещу български студенти, под ръководството на Велимир Прелич. Борис Андреев, студент по ветеринарна медицина, родом от Велес, бил горен с нажежени железа по гърдите и ръцете, а нощно време е бил изкарван вън от града и пред изкопан гроб, с насочени срещу него револвери, е бил насилван да даде показания за участие в революционната организация. Кирил Вангелов, студент по фармация и Хр. Кимов, родом от Щип, са изгубили умствените си способности поради непоносимите мъчения. Тома Петров, студент по право в Скопие, е на смъртно легло от бой. Петър Панзов, завършил философия и учител в Ипек, родом от Велес, е с изпокапани от бой меса. Тодор Йорданов от Кочани, студент в Белград, като разбрал, че ще бъ д е арестуван, за да избегне мъченията, се хвърлил на релсите, когато минавал бързия влак пред гарата Земун, срещу Белград. | Иван Михайлов от Ново село, Щип - Спомени IV, 1924-1934 |
| 1928, 18 януари-27 февруари | Кочанско | Убийства и мъчения | Никола Паунов, Димитър Паунов и Григор Стоянов са отведени в районния участък в с.Костин-дол. Жените и децата им заедно с баба Дафка на 75 години, са бити жестоко. Тримата мъже са поставяни един по един в дървен сандък, който обхващал само областта на корема. Двама сърби държали краката и главата, докато другите ги биели. По такъв начин болките от ударите се усещали и по корема, който се опирал на сандъка. След побоя, на 22 феврури, тримата българи са заклани. На 27 февруари в с.Борово-бърдо пред къщата на Арсен Левков идват трима сръбски войници, за да го отведат. Жената на Арсен се разплаква и войниците започват да стрелят през прозорците. Убиват Арсен, жена му и синът му Стамен, след което ги намушкват с ножове. От семейството оцелява 10-годишно момиченце, което е намерено на другия ден от селяните скрито в храстите. | Вестник Македония, брой 465 от 30 април, 1928 |
| 1928, 5 април | Кочани | Убийства и мъчения | Йордан Димитров Шопов, кмет на с.Бели, е отведен от сръбски войници извън града, където е убит по особено жесток начин. Ръцете и главата му са отсечени, а по главата му, която била захвърлена в близкия дол, имало следи от множество насичания със секира. | Вестник Македония, брой 465 от 30 април, 1928 |
| 1928, май | Битоля | Убийства и мъчения | 15 българи са арестувани и измъчвани - доктор Асен Татарчев от гр.Ресен и Пано Наумов, вследствие на ударите оглушават, Христо Ангелов полудява, Вангел Гърбев, бивш кмет на с.Гявото, свещеник Софрони Андреев от Берово, Христо Лазаров, Христо Ризов, Димитър Гочев и др. На 22 май е бил намерен зверски убит общинския касиер на село Троол, Александър Шекеринов. Той е бил изподупчен с ножове на повече от 70 места по главата и тялото, обезобразен до неузнаваемост, когато се връщал сам от Свети-Никола в селото си. Оставя жена и две деца. | Вестник Македония, брой 467 от 2 май, 1928г. Иван Михайлов от Ново село, Щип - Спомени IV, 1924-1934 |
| 1928 | Галичник, Ресен | Убийства и мъчения | Ученици от основното училище запяват македонски и български песнички. Сръбските войници ги виждат и ги арестуват. Цели десет дни малките деца са държани в ареста , като опасни рушители на държавния строй. На 25 септември е зверски убит младежът Евтим Стоянчев от с. Ресен. При умъртвяването му са изрязани един по един пръстите, носа, ушите, извадени очите, а в дупките им поставени куршуми. | Македония под иго. 1919-1929 - Иван Хаджов, София, 1931 |
| 1928 | Аджаларе, Сушица, Станевци и Долна Гъгница | Убийства и мъчения | 20 селяни от близките до гара Александрово села, са арестувани от Миятович и стражаря Мустафа, и обвинени в участие в атентат по линията Скопие-Куманово. Троян Божинов, Ангелко Блажев, Петър Манев, Коце Блажев, Дончо Стоянов, Коле Соколов, Тодор Цветанов, Митър Кръстев, Митър Марков и др., са подлагани на непрестанен побой с юмруци, ритници, с торби пясък, главите им са удряни в стената. Връзвани са със синджир за ръцете, краката и гръдния кош за стълбите, тестисите им са стягани с мокро въже и са връзвали за тях стомна с вода, поливани са със студена вода отгоре и бити с камшик. Вечери поред са изкарвани голи в студа и са потапяни по няколко пъти в река Вардар. Държани са гладни с дни. В носовете им са пъхали запалена червена чушка. | Македония под иго. 1919-1929 - Иван Хаджов, София, 1931 |
| 1929, декември | Македония | История и пропаганда | Григор Анастасов - адвокат от Кавадарци, Димитър Шалев - бивш помощник-кмет в Скопие и Димитър Илиев - бивш съдия и адвокат от Велес, отправят петиция до ОН от името на българското население, която много точно описва и потвърждава положението в Македония до този момент: югославянското правителство унищожава всички български културни институти - 641 училища, прогонва 1013 учители, превръща в сръбски 761 български църкви, прогонва и унищожава 833 свещенници, забранява всички български вестници и списания в Македония. Забранява се употребата на майчиния български език, всички български имена са променени със сръбски окончания, а новородените се кръщават само с имена от специално изготвен от сръбските църковни власти списък. Забранява се пеенето на български народни песни, насилствено биват заставяни младите момичета да се омъжват за сръбски мъже. | Македония под иго. 1919-1929 - Иван Хаджов, София, 1931 |
| 1931, 11 август | между Безика и Назалопзи | Убийства и мъчения | Трупът на едно дванадесетгодишно момиченце от анексирана Македония, на което родителите, когато е било на 6 години, са забягнали в България, е оставено в продължение на 4 дни на едно възвишение, на сто метра от телените мрежи, при температура от 40° на сянка. То е било убито с картечница в момента, когато изпращало с ръка целувки на своята майка, намираща се на съседния хълм в българска територия. | Войната се връща… - Анри Пози, 1933 |
| 1905, Apr | Югославия | Пропаганда и история | Начело на Югославската комунистическа партия, управляващата политическа партия в Социалистическа федеративна република Югославия в периода 1945-1990 година, идва Йосип Броз - Тито. Той застава на антибългарска позиция и приема идеята, че македонците трябва да бъдат убеждавани, че са отделна нация. Нарежда в Македония да се изпращат сръбски партизани, които да се смесват с македонските и ръководството да се поема от изпитани сърби - антибългари, от които най-жестоки се оказват Светозар Вукманович - Темпо и сърбоманинът Лазар Колишевски. | Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него - Коста Църнушанов, София 1992 |
| 1943, май | Вардарска Македония | История | Главна дирекция на статистиката извършва преброяване на населението. Българите съставляват 76% от населението, като няма околия, в която българският елемент да е по-малко от 50%. Втората по големина етническа група са турците, които са 10% от населението. Малко след тях се нареждат албанците - 8%, цигани и помаци с по 2% и с общ процент 1,3% са цинцари, кусовласи, руси, сърби, хървати, каракачани, гърци и арменци. "Македонци" няма. По правителствения план на Сърбия за вътрешна колонизация във Вардарска Македония са основани около 280 сръбски колонии, съставени от 4200 семейства. | Македонски преглед, бр.1, 2008г. - Етническият състав на населението във Вардарска Македония, Магдалена Любенова-Бакалова |
| 1945 | Югославия | Пропаганда и история | След Втората световна война, Вардарска Македония влиза в състава на Федеративна народна република Югославия, като отделна единица, под името Народна република Македония. Там с пълна сила се развихря македонизмът, въздигнат от верните на Тито скопски сърбокомунисти до ранга на държавна доктрина. Започват небивали репресии срещу всичко българско и срещу всички лица с българско национално самосъзнание. Те са натиквани в затвори и концентрационни лагери и са избивани без съд и присъда. Чак до началото на 90-те години там действа т.нар Закон за македонската национална чест, предвиждащ затвор за всеки, който се осмелява да се чувства българин. Внасянето и притежаването на българска литература или преса е третирано като престъпление. Усилено се налага изкуственият "македонски" език, а десетки псевдоучени са впрегнати да съчиняват "отделна история на македонския народ". | Балканските държави и македонският въпрос - Антони Гиза |
| 1945-1946 | Югославия | Убийства и мъчения | Новите властници Светозар Вукманович-Темпо, Лазар Кулишевски и Александър Ранкович, предприемат масови репресии и убийства над видни и по-будни патриоти в Македония. Масови избивания има в Прилеп, Битоля, Скопие, Велес, Куманово, Щип, Малешевските села, Кавадарци, а жертвите са над 140. Българите, които се обявят за “македонци“ и приемат югославско поданство се ползуват от всички права, а тези, които останат верни на родината си, загиват в лагерите. По време на Тито в Югославия загиват повече от 30 хиляди българи и над 200 хиляди минават по затворите и лагерите. Диктатурата унищожава всичко, което не действа по сръбски, и всеки, който дръзне да се нарече българин, изчезва безследно. Жертви - Димче Топличанец - 43г., Ордан Дебеломесо - 70г., Трайче Електротехника от с.Селце, Коце Кюркчиев, Александър Хаджиздравев, Панчо Хаджиздравев, Христо Иванов Сърчар, Илия Ристески Лажо, Дончо Северски, Никола Стоянов, Миро Симоновски - 65г., Илия Оровчанец, Ицко Радески, Милан Гюрлуков, д-р Богдан Попгьорчев - 40г., Благой Георгиев - 36г., Димко Крепиев - 60г., Лазар Крепиев - 64г., Пере Торопан - 50г., Раде Торопан, Димко Нацев - 52г., Панче Караколев, Асен Варналиев и мн. др. | Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония, 1944-1991 - Димитър Гоцев; Жертвено поколение - Блага Божинова, 2020; Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него - Коста Църнушанов, София, 1992 |
| 1945 | Югославия | Убийства и мъчения | Верните на Тито скопски управници, под зоркия поглед на Светозар Вукманович - Темпо, започват физическата ликвидация на всички, които се осмеляват да демонстрират българските си чувства. Репресиите придобиват организиран характер с т.нар. “Кървава Коледа“, когато по предварително изготвени списъци от Лазар Колишевски само за една нощ (на 7 януари) без съд и присъда биват разстреляни над 100 души на площада в Скопие, над 900 души са арестувани и затворени в “Калето”. Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички умират от глад и студ. Над 1270 души са избити за три дни, само затова, че са българи. Хиляди македонци са товарени на камиони и избивани в дерета и горски местности, като на първо място били кметовете, учителите и свещениците. | Македонската кървава Коледа - Веселин Ангелов, 2003; Съществува ли македонска нация - Стоян Г. Бояджиев, София, 1991 |
| 1946 | Югославия | История и пропаганда | Формирано е Управление на държавната сигурност (УДБА) или т.нар. Югославска тайна разузнавателна служба. УДБА, т.е. властта, чрез всевъзможни методи насилва морално, материално и физически хората, като ги избива. Някои "случайно" биват вкарвани в затвори, други "случайно" биват поставяни в концентрационни лагери - и то с десетки хиляди. | От другата страна на медала – д-р Аспарух Пописаков, Геноцидът на македонските българи в Титова Югославия, отпечатано във в.Македонска трибуна, САЩ, 1979 |
| 1946 | Затворът “Идризово“ - на 20км от Скопие | Убийства и мъчения | Най-честото средство за пречупване на волята на затворника бил карцерът. Георги Гоцев от с.Панчарево, Делчевско, лежи в затвора 11 години при най-тежки условия. Той е затварян в такъв гроб-карцер, който представлявал тясно помещение, без никаква светлина, 70см широко и 2 метра дълго и пълно с ледена вода до коленете, в него не може нито да се седне, нито да се легне. Остава вътре до пълна изнемога, след което е изкаран и влачен за краката, главата му се удря по каменния под и той губи съзнание. Д-р Васил Иванов прекарва в карцера три месеца и половина, а при следствието е държан прав на крака 10 денонощия, от 16 до 26 октомври, без храна, без сън, само в адски халюцинации. Постоянно карцерирани са и д-р Чулев, който се разболява от туберкулоза и умира, д-р Татарчев и Никола Павлов от Тетово, който ослепява. Палачите в затвора били Боро Чушкарот от Куманово, Перо Тикварот, Стоимен Орлов от Неготино, Йован Планински, Ристо от Куманово, Доне Илиевски от Кичево, Томо Букле от Кичево, Радко Панов, Тоде Варджийски. | Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него - Коста Църнушанов, София 1992 |
| 1948 | Затворът “Идризово“ - на 20км от Скопие | Убийства и мъчения | 1000 души от затвора са изпратени да къртят камъни в каменоломната в Добой, Босна. 9 месеца те живеят в бараки, работят при студ до минус 25 градуса, хранени са само с 200гр хляб на ден. Тези, които не изпълвали дневната норма за изкъртени камъни, която била твърде голяма, се поставяли в карцер с вода до гърдите, откъдето са изваждани мъртви. Много от тях умирали от изтощение или тежки простуди. За да се всее ужас сред затворниците, палачите просвали кървавите трупове на убитите до тях, докато е хранят, за да ги гледат и да се ужасяват. Около 800 души загинали там. | Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него - Коста Църнушанов, София 1992 |
| 1948 - 1949 | Югославия, Концентрационен лагер “Герово“ | Убийства и мъчения | След като отказва на Югославската тайна разузнавателна служба (УДБА) да се обяви за “македонка“ и да приеме югославско гражданство Благородна (Блага) Божинова е арестувана по обвинение в шпионаж в интерес на България. Тя е хвърлена в един от най-страшните югославски концлагери “Герово“ (Хърватска), който е регистриран и е бил издържан от Обединените нации. В лагера остава 16 месеца, в които е била затворена в бункер под земята, държана полугола на студено, връзвана, жестоко бита и изнасилвана многократно от Душко, Миле, Кирил Строгов, Войслав (Войо) и другите палачи. Бити са ѝ инжекции с глюкоза и е принуждавана да яде, за да не умре от глад преди насилниците ѝ да са приключили с нейното мъчение. Оцелява по чудо и след 1956г. се завръща в България и написва своите книги Изповед от Титовия “рай“ и “Жертвено поколение“. | Изповед от Титовия “рай“ - Блага Божинова, София, 1992 |
| 1948 - 1949 | Югославия | Мъчения | Георги Петров е обвинен в противодържавна пропаганда срещу Югославия и е затворен в скопския затвор на Калето,а по-късно е преместен в лагера в “Герово“. Пребиван е от бой с гумена палка, оставян е гладен по цяла седмица, 9 месеца остава затворен в бункер, подлаган е на мъчението “давене“ измислено от Душко - главата му е заклещвана между два сандъка, в устата му е слаган бастун, а отгоре е заливан с кофи вода, давейки се до припадък, вдишвайки вода вместо въздух. | Изповед от Титовия “рай“ - Блага Божинова, София, 1992 |
| 1948 - 1949 | Югославия, Концентрационен лагер “Герово“ | Убийства и мъчения | Страхил Козов от с.Левуново, Петричко е арестуван в Скопие на работното си място. Затворен е в концентрационен лагер “Герово“ в Югославия за 8 месеца. Заедно с много други българи стои в бункер на 30 метра под земята. От Душко, Миле, Кирил Строгов, Войслав (Войо) и останалите пазачи е подлаган на мъчението “давене“ - главата му е заклещвана между два сандъка, в устата му е слаган бастун, а отгоре е заливан с кофи вода, давейки се до припадък, вдишвайки вода вместо въздух. Спи на гол цимент на минус 20 градуса. Разболява се тежко от ехинокок на черния дроб, поради което е изкаран от бункера. Умира вследствие на преживените мъчения. | Изповед от Титовия “рай“ - Блага Божинова, София, 1992 |
| 1951, април | Югослвия | Мъчения | На 21 април е арестуван Аспарух Пописаков и затворен в карцер. 20 дни е хранен само с ряпа, след това 20 дни само с варено жито, 20 дни само с кел, 20 дни само по една лъжица макарони в много вода. Бит е с юмруци и ритници по лицето, корема, удрян с полицейска палка по главата и цялото тяло до безсъзнание, главата му е блъскана в стената. | От другата страна на медала – д-р Аспарух Пописаков, Геноцидът на македонските българи в Титова Югославия, отпечатано във в.Македонска трибуна, САЩ, 1979 |
| 1951, декември | Затворът “Идризово“ - на 20км от Скопие | Убийства и мъчения | Към 8 вечерта неколцина служители на УДБА, начело с Цевката и милиционери, влизат по ред във всички килии, изкарват около 65 души и ги откарват в снега на река Вардар. Там ги събличат голи и им нареждат да влезнат в реката и да изкарат отвътре аварирал трактор. Д-р Васил Иванов отказва да изпълни заповедта и е жестоко бит до безсъзнание. Останалите влизат треперещи във водата, започват да вадят машината на части, но не издържат, някои от тях припадат от студ във водата. | Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него - Коста Църнушанов, София 1992 |
| 1951, 13 август | Струмица | Убийства | 11 агенти на УДБА нападат петимата студенти Борис Белев на 22г., студент по физика, Стево Топчев на 19г., студент по право, Георги Костуранов на 21г., студент по медицина, Мирко Пецев на 23г., студент по правои Георги Яръмов на 22г., студент по геология, и ги наблъскват в два полицейски автомобила. Откарват ги в подземията на службата и цяла нощ ги подлагат на изтезания и мъчения. На сутринта ги пренасят в района на югославско-сръбската граница край с.Орманли, където ги разстрелват. Палачите събират тленните останки на мъчениците в чували, натоварват ги на мулета и ги захвърлят в дере на самата гранична линия с Гърция. Сърбоманската власт излиза с дежурната версия, че петимата студенти били застреляни при опит за бягство в Гърция. Но избодените очи и обезобразените до неузнаваемост тела издават истината. | Петимата студенти от Струмица - в.Македонска нация, 2009 |
| 1905, May | Югославия | Мъчения | Мильо Христов Даскалов от Петрич е арестуван и обвинен в шпионаж. След 9 месеца в Скопския затвор е изпратен в затвора в Сремска Митровица. Подлаган на непрекъснат побой, всеки път, когато е изпадал в безсъзнание е свестяван с кофи с вода и отново е бит. Оставян е да гладува и без вода, не е можел нито да се движи, нито да вижда. В Сремска Митровица затворниците били строявани от ляво на дясно, един от тях е трябвало да минава пред останалите, които се изреждат да го удрят, ритат и блъскат с всичка сила, който не се стараел бил поставян на негово място. След година и половина, вече много болен е освободен от затвора. | Изповед от Титовия “рай“ - Блага Божинова, София, 1992 |
| 1905, May | Югославия, Концентрационен лагер “Герово“ | Убийства и мъчения | Георги Пройков от с.Беласица, Петричко е арестуван и затворен в лагер “Герово“, в килия от която не излиза цели 11 месеца. От тежките условия и мъчения се разболява от туберкулоза и започва да храчи кръв, след което е върнат в България заедно с още 80 затворника. | Изповед от Титовия “рай“ - Блага Божинова, София, 1992 |
| 1956 | Югославия, Концентрационен лагер "Голи оток" | Убийства и мъчения | Вениамин Миланов Тошев е арестуван и осъден на 5 години строг тъмничен затвор. Той е откаран в Голи оток - остров в Адриатическо море, на който е създаден един от най-жестоките концлагери в Титова Югославия. Там затворниците са подлагани на нечувани изтезания - стоене с дни на колене върху ситно натрошен камък, под силните лъчи на слънцето в най-големите горещини. Ако затворникът изгуби съзнание и припадне, започва да се удря, докато пак се съвземе и отново се повдига на колене; носене на касетки пълни с камъни до 90кг, вързани с тел за врата; вкарване на сол в пресните и незаздравели рани; побоища с торби пълни с пясък по цялото тяло; тичане с боси крака в обувки с остри пирони; изваждане на зъбите един по един и изтръгване на ноктите на пръстите с клещи; събиране с ръце на човешки изпражнения от земята; | Голи оток - островът на смъртта - Венко Марковски, 2015 |
| 1989 | Сърбия | Пропаганда | СР Сърбия предявява искане за възвръщане на отнетите им земи след Втората световна война и правата на сръбските колонисти и техните потомци, които заемат най-плодородните части на Вардарска Македония. Те не се отказват от своята асимилаторска политика чрез колонизация. Сърбия настоява нейните владици да се върнат в македонските епархии и упорито задържа под своя власт манастира “Св.Прохор Пчински“, принадлежащ от векове на Македония. | Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него - Коста Църнушанов, София 1992 |
| 1991 | Република Македония | История и пропаганда | Населението на Вардарска Македония никога не упражнява в рамките на Федеративна република Югославия правото си на самоопределение. Близо 80 години в С Р Македония никой няма право да се нарече българин . С Р Македония е държава създадена въз основа на официално практикуван геноцид. Над 120 000 души минават през лагера "Голи Оток" в Адриатическо море и в тъмницата "Идризово" край Скопие, най-голямата на Балканите. | Съществува ли македонска нация - Стоян Г. Бояджиев, София, 1991 |
| 1995 | Република Македония | История и пропаганда | След 40-годишно емигрантство, Методи Димов се завръща в Битоля, но е арестуван, обвинен в българска пропаганда и екстрадиран от страната от властите. Във вече суверенна и независима Македония, подкрепена от народа с референдум, там все още властва УДБА, която 50 години е тероризирала населението и продължава. След близо 6 часа разпити, в които те се опитват да го убедят, че в Македония не съществуват българи и български език, той разбира, че там все още царува сърбоманията, неправдата и изопачената истина. | Гласът на истината - Методи Б. Димов, София, 1996 |
| Дата | Място | Вид | Събитие | Източник |